МиГ-29

Историята на МиГ-29, както тази на по-големия Су-27, започва през 1969 г., когато Съветският съюз научава за програмата 'FX' на САЩ, която довежда до създаването на изтребителя F-15. Съветското правителство разбира, че новият изтребител ще притежава огромно технологично превъзходство над който и да е съветски изтребител по това време. МиГ-21 е маневрен самолет за своето време, но има сериозни проблеми в обсега на захващане на цели, във въоръжението, а и потенциалът му за модернизиране е почти изчерпан. МиГ-23, разработен да се сравнява с Ф-4 „Фантом“, е бърз и има повече място за гориво и оборудване, но не е така маневрен и няма много възможности в близък въздушен бой. Нужен е по-добре балансиран изтребител – с добра маневреност и модерни системи и оборудване. В отговор Генералният щаб на Съветските въоръжени сили изисква стартирането на нова програма за перспективен фронтови изтребител (ПФИ). Определените характеристики за бъдещия самолет били много амбициозни, изискващи дълъг обсег на действие, добро представяне при къси писти за излитане и кацане и дори при писти без бетонова или асфалтова настилка, отлична маневреност и пъргавост, скорост, надвишаваща Мах 2 и тежко въоръжение.

В това време ВВС на САЩ обявяват конкурс за лек, евтин и масов изтребител (спечелен впоследствие от F-16), който да допълни тежкия, създаван по програмата FX. Конструкторът А. Микоян предлага същия подход при разработването на съветските самолети и малко след смъртта му съветът му е приет – програмата ПФИ е разделена на две подпрограми – ТФИ (тежък фронтови изтребител) и ЛФИ (лек фронтови изтребител). В резултат на първата се появява прототипът на ОКБ Сухой Т-10, станал родоначалник на семейството Су-27, а в резултат на подпрограмата ЛФИ се появява „изделие 9“ – прототипът на бъдещия МиГ-29.

Аеродинамичната схема за новия самолет е разработена главно от ЦАГИ със съдействието и на конструкторското бюро Сухой.